Беседката в Пaрка

Заглавие: Беседката в Пaрка Нед Яну 23, 2011 6:47 pm

Може да започвате!

Знаете ли кое е едно от гадните неща да си звезда? Някакъв тъпак наричащ се твой мениджър ти нарежда какво да правиш, как да го правиш, къде да го правиш. Имаш минимални шансове да не изпълняваш това, което той ти казва. Днес моя Чарли бе решил да ме прави певица! Пред цяла Америка! По телевизията! В сериал!
За бога, та аз мога едва да пея правилно с някакви суперски усилия и дълго време ходене на уроци.
Деня беше слънчев и топъл, само няколко бели пухкави облачета се гонеха по ветлосиньото чисто небе.
Чарли спря колата пред някакво...заведение??...каза ми да се нареждам на края на огромната опашка и да чакам реда си. Той щял да намери място за паркиране и ще се върне.
Въздъхнах тежко при вида на всички тези хора. Изглеждаха толкова сигурни в това, което правеха, а аз дори не исках да съм тук. Хвърлих обезкуражен поглед към сецнария без да го разтварям. "Glee" гласеше заглавието.
Аз и музика??? Единственото, което можех да правя, и то защото дисни ме задължаваше, е да свиря на барабани.
Хората бързо се разотиваха, но идваха още повече. Разделяха се на групи и влизаха по 4-ма на кастинга.
Дочух, от момичето пред мен, че ги карали да се надпяват. Който вдигнел най-висок тон се състезавал с другите.
Висок тон? Когато пея никой не ме чува!!!Покрай мен мина ниско момче, като го гледам май бе на 15, към метър и седемдесет с детинско лице. Отправи се направо към входната врата и след него се чу недоволно мънкане. Влезе с още 3 негови копия. Единия бе по-нисък от него, другия доста по-висок, а третия бе с рижава коса.
-Ще ми пазиш ли мястото?-попитах едно момиче зад мен като смъкнах тъмните си очила
Винаги работеше! Очите му се ококориха и едвам разтърси глава. Усмихнах се и забързано тръгнах към една малка пролука, наподобяваща прозорец. Там имаше много хора. Наблюдаваха кастинга. Четирите момчета се бяха наредили в редица. Питаха ги как се казват. Не мога да помня имена, но запомних, че бяха доста по-стари от колкото изглеждаха. Високия бе на 27, ниския на 17 *аз му давах 13*, рижавия на 24, а малкото момче което профуча покрай мен бе на 20. В мига, който тримата запяха краката ми се подкосиха. От къде го вадеха този глас? Това бе направо ненормално! А даже чух едно високо момче до мен да им се смее. Какво правех тук? Със още по-забързана крачка се оттеглих.
Щях да се изложа като кифладжийка! Чарли го нямаше. Няма значение! Той работи за мен, не аз за него!
Хукнах към близкия парк. Там имаше една беседка. Настаних се и сложих сценария до мен. Що за тъпотия. Ако тези момчета с ненормални, извънземни, умопомръчителни гласове бяха смешни..аз каква бях?
Скграбчих сценария и го намачках. Беше доста трудно, но не бях изключително щастлива в този момент.

-Джорджина!-извика някой грубо зад мен и се стреснах
Чарли дори не можеше да ми запомни измисленото име, камо ли истинското.
-Какво?-обърнах се бавно и начумерено към него
-Какво Какво?-извика той още по силно и за секунда се озова пред мен-Реда ти мина!
я, какъв късмет! Май нямаше да се явявам.
-Добре, че режисьора ми е приятел!-добави той и усмивката ми се помръчи-Хайде, дава ти две минути..Какво се е случило на сценария?
Махнах му с ръка и тръгнах бързо към кафенето тичешком докато зад мен Чарли отброяваше:43-42-41...
Запъхтяно разбих тълпата около себе си, като усетих няколко лакътя в лицето си, блъснах няколко човека, които се струполиха на пода /май един от тях бе онова момче което чух отпреди малко/
Хвърлих се върху стъклената врата и със залитане застанах до трите момичета изправени на стената.
Усмихнах се извинително.
-Имена?-попита заспало режисьора
Момичето най-отляво, с червена като пламък, гъста коса, проговори първо:
-Джейн Крейг, за ролята на Рейчъл.
След това едно леко пълно момиче с мургава кожа и черна коса от която вадише...стъкло се обади.
Ръцете й бяха целите надрани, а по блузата й личеше кръв.
-Лиа Мичел, за ролята на Рейчъл.
Третото девойче бе съвсем нормално и типично. Често срещана физиономия, прическа, дрехи.
-Саманта Уей, за ролята на Рейчъл.
Трябваше да мисля много бързо. Преговарям материала:музика, пеене, глас...аз нямам глас...ако нямах глас...ако нямам глас.
Отворих самоуверено уста, а след това направих ушашавена физиономия.
Напрегнах се да кажа нещо, но ,уж, нищо не се получи.
Хванах се за гърлото докато всички други ме зяпаха объркано.
-Д...дж...а-изиграх
След минута вече бях в колата на Чарли, който не спираше да ми бърбори, как не ме е срам, какъв шанс това за мен е, а аз бях изкарала страхотен късмет.

Когато се прибрах вкъщи след срещата с Емили ми беше доста скучно затова реших да потичам в парка. Облякох сладкия си розов спортен екип взех слушалките за телефона си и тръгнах. Тичах около 1 час. Когато се изморих на метър от мен видях една беседка. Изглеждаше ми доста удобна приближих се и седнах за да си почина. Нагласих си музиката от телефона и погледнах в далечината замислено. Слушах страхотна песен.

Пиши най-малко 4 реда

Емили