Водопада до полянката

Беше много горещо лято.Пътувахме в колата цял ден и когато най-накрая пристигнахме бях много изморена. Къщата беше малка, но уютна. Това беше новият ми дом.Огледах се наоколо. Нямаше никого. Нямаше други къщи. Бяхме напълно сами и точно това беше целта. Реших да се поразходя, докато мама разтовари багажа. Цялата къща беше заобиколена от гора. Не познавах района затова вървях само направо. Колкото по на вътре в гората навлизах толкова по мрачно ставаше.И тогава стигнах до един водопад.Точно посред нищото.И най-странното беше човека,който плуваше в водата.

Реших да отида на най-хубавото място в гората.Водопада.Едно момиче стоеше и гледаше направо точно във вода реших да се запозная с нея.
-Здравей!-поздравих я
-Аз съм Хана приятно ми е.Ти как се казваш?-попитах я и и се усмихнах

Неочаквоно момичето излезе от водата. Беше много красива. Косата и се спускаше небрежно по раменете и от нея се стичаше вода. Тръгна към мен. Усмихна ми се и ми се представи. Казваше се Хана.
-Здравей.Аз съм Пупи.Тъкмо с мама се преместихме тук. Незнаех,че наоколо живеят хора.

-Приятно ми е да се запознаем Пупи.Добре дошла-Момичето беше много мило
-Е Пупи от къде идваш?-попитах я и седнах на тревата.Щеше да е добре да се запозная с нови хора които не знаят нищо за мен,би било чудесно да мам нови приятели

Хана седна на земята и ме попита от къде идвам.Реших да последвам нейният пример и седнах до нея.Изглеждаше толкова мила и добра, че не ми даваше сърце да я излъжа.Но нямах избор.Нямаше да ме разбере.
- Заедно с мама живеехме в града.Имахме малко апратаментче в центъра. - гледах си в краката, защото се чувствах гузна, че я лъжа - Майка ми работи като художничка.Точно за това се преместихме тук. Нуждаеше се от спокойствие и вдъхновение.А ти?Къде живееш?

Разказа ми всичко и ме попита аз от къде идвам
-Аз живея тук,тук съм се родила.Малко странно,но е факт.
-Разкажи ми нещо за себе си..-Щеше да е страхотно ако станем приятелки щяхме да правим много неща заедно
-Имаш ли братя или сестри?-попитах я за да я улесня

Момичето ми каза, че живее тук.Звучешо малко странно, но реших да не разпитвам. Какво право имах като самата аз пазих тайни. Попита ме дали имам братя или сестри.
-Не.Само дете съм.Живея само с майка си. -
Огледах се наоколо.Слънцето залязваше.Доста се бях отдалечила от къщата, затова трябваше да тръгна веднага.-Хана май е време да тръгвам.Стъмнява се, а аз не познавам района добре.Какво ще кажеш да се видим пак утре?

Слънцето залязваше и Пупи трябваше д>? а се прибира.
-Добре Пупи,утре ще се чакаме пак тук-при тези думи тя се скри в тъмнината.Аз станах от мястото си и се запътих към дома

Треперих.Беше много студено.Трябваше да се прибера възможно най-бързо.Скоро трансформацията щеше да започне, а това не трябваше да се случва докато съм навън.Ако някой ме видеше?Щях да проваля всичко.Щеше да трябва да се местим отново.

Най-накрая видях къщата.Майка ми стоеше отвън.Трябваше да я предопредя,че наоколо живеят хора.Трябваше да и разкажа за Хана.Трябваше,но не го направих.Знаех,че ако и кажа ще трябва веднага да се приместим. Тя нямаше да допусне отново да се изложим на опасност и хората да разберат за нас.Не исках да продължим да бягаме.Беше ми омръзнало постоянно да се крием.Никога до сега не се бяхме задържали на едно място дълго време и затова никога съм нямала истинска приятелка. Сега това можеше да се промени. Хана изглеждаше добро момиче, а и не знаеше нищо за мен.Реших.За сега щях да пазя срещата си с това момиче в тайна.Утре отново щях да се видя с нея.

» Полянката до реката
» Изоставено къща до водопада