Пещерата в гората

Гост

Пристигнах в града и реших да се поразходя да опозная месността.Навлязох в гората и открих пещера..изглеждаше приятна и реши х да вляза и да осмисля какво ще правя.Тогава усетих присъствие

Бях отишла в пещерата за да се успокоя. Понякога ми се струваше,че толкова дълго стоя в нея, че може дори да се пренеса тук. Бях седнала на земята в един ъгъл когато влезе едно момче. Беше много красив с кестенява коса и зелени очи.
- Кой си ти?- попитах аз и станах от земята като изтупах задните си части от пясъка.

Гост

В пещерата имаше момиче на не повече от 17 години с дълга кестенява коса и страхотни очи..тя попита кой съм аз
-Казвам се Стефан - представих се аз-Ами ти как се казваш ?

-Емили, приятно ми е.
Приближих се към него и му подадох ръката си. Той я пое в своята и аз потрепнах. Усетих чувство, което досега не бях усещала. -За пръв път ли идваш?- попитах аз като не отдръпнах ръката си от неговата.

Гост

-Приятно ми е Емили - поех ръката й и се усмихнах.
Изглеждаше мило и приятно момиче,беше и вампир.Какъв късмет поредния вампир
-Да за първи път съм в града и е красив - тя не пускаше ръката ми... - Ами ти от тук ли си ?

Почувствах се неловко и пуснах ръката му. Ясно беше,че в неговите очи аз съм просто хлапе.
- Да аз съм от тук. Някой ден може да те разведа, ако искаш?
Сигурно ме е помислил за малко старнна, но той беше толкова сладък с тези зелени очи.

Гост

Сладурана....усмихнах се на мислите й
-Ще ми е приятно да ме разведеш наоколо..все още не познавам никого в този град..
Не още няма да и казвам за дарбата си..
-От кога си вампир?

Той ми се усмихна,но не разбрах точно защо.
- Да кажем от скоро, ами ти, откога си вампир?
Попитах аз. Седнах отново на земята и потупах мастото до себе си.

Гост

Засмях се..тя не разбираше нищо
-От известно време - отговорих на въпроса й и седнах до нея
Много малко бе станала вампир ,а това беше лошо
-Как стана вампир?

Замислих се за момент, но после започнах да разказвам.
- Бях на 18, когато се случи всичко. Брат ми се върна от една екскурзия. Беше по красив, а очите му бяха огън червени. Когато го попитах какво му има той просто ме захапа и изчезна. Между другото ние сме сираци.
- Ти как се трансформира- попитах след кратко мълчание.

Гост

Тя ми разказа за брат си и как я е превърнал
-Повече не си ли го виждала?
Тогава ме попита за моята история...спомних си Деймън и Катрин
-Влюбих се във вампирка и тя превърна мен и брат ми ...и ни остави

- Извесно време живяхме заедно,но според него аз съм доста капризна и ме остави. От 50 години не съм го виждала.
След това го погледах в очите и прочетх болка.
- Теб и брат ти ли каза.. значи не си сам тук?
Това прозвуча като въпрост не като възклицание. За миг се зачудих дали и брат му е толкова секси, колкото и той.

Гост

Капризна? Не изглеждаеше да е капризна
-Не,сам съм....не съм го виждал от векове,а и честно казано нямам желание
Мразех да говоря за Деймън и миналото си
-Защо реши ,че си капризна?

- Защо ли? Защото не си ме виждал как пия кръв. Винаги искам хората, които убивам да са от потекло, но брат ми искаше да убиваме утайките на обществото. Аз мразех това, е сега според теб капризна ли съм?
Попитах го и се усмихнах.

Гост

Да това си беше капрпиз
-Да ти кажа малко си ..... или по скоро изобщо не трябва да ги убиваш..взимай само кол кото да се заситиш и не отнемай живота им.Не си ли научила,че кръвта е еднаква без значение потеклото

- Наистина ли мислиш,че е еднаква. Хората, които са богати пият по скъпи алкохолни напитки, което влияе по-добре на кръвта им и и предава много по-хубав вкус. Нали помниш как Майкъл Джексън никой не разбра точно от какво е умрал, е аз го убих.
Ухилих се самодоволно при изражението на краля на попа, когато за забих зъби в шията му.

Гост

Засмях се на думите й
-Личи си ,че си млада Еми....повярвай ми няма разлика...алкохола е временно явление и опиянява кръвта...като дрога е за вампира затова ти харесва...но чистата кръв това е амброзия за нас
Убила го е тя ...
-Браво но нужно ли беше?

- Дали беше нуждно, не разбирасе. На кого му е нужна смърта?! Самата аз предпочитам да живея този живот вместо да умра.
- Каква е твоята дарба?
Попитах аз.

Гост

-Не,но си го направила
Не беше времето и мястото да чета морал на това момиче
-Моята дарба ли? Едва ли искаш да я знаеш..въпроса е каква е твоята?

- Моята дабра е да предвиждам бъдещето чрез рисунки...
-Защо не искаш да ми кажеш твоята дарба, толкова ли е лоша?
Сигурно убива хора, когато ги докосне помислих си аз.

Гост

Предсказание значи...какво ли можеше да ми каже на мен. Тогава се засмях на мислите й
-Не мила не убивам с докосване
Тя опули очи
-Да чета мисли

- Какво?
Сепнах се аз. Какви ги дрънкаше тоя, значи знаеше какво си бях помислила за него. Всички работи колко е секси и дори това за брат му... Олеле сигулно ме мисли за някоя луда. В този момент се усетих,че дори в момента ме чува.
- Това не те ли побърква?
Попитах го аз.

Гост

Наблюдавах я и се усмихвах
-Да всички тези неща чух и одеве и сега отново - тя се изнерви - Спокойно ,нищо не естанало свикнал съм

- Настина ли.. дори, когато някой те псува си все така спокоен и изглеждаштака,че никой не забелязва?
Ако бях на негово място никога нямаше да издържа. На този прилив на думи отвсякъде. Сигурно му е доста трудно.

» Къщата в гората