Къщата на Хана

Заведох Стефан у нас...
-Ето това е моята къща
Казах и се засмях..Отдох до него прегърнах го и го целунах
-До къде бяхме стигнали..

-На дивана
Засмях се весело
-Твоя съм докъто ти омръзна
Намигнах му...И погалих нежно лицето му

-Искаш на земята ли?
Харесвах усмивката и ,целунах я страстно,а ръцете ми зашариха по тялото й
-Едва ли можеш да ми омръзнеш
Засмях си и впих устни в нейните

-Нямам претенции където кажеш
Усмихнах се на мислите му
-И аз харесвам твоята усмивка..
-Естествено,че ще ти омръзна..

-Добре
Засмях се и я вдигнах на ръце,сякъш знаех къде отивам.Спрях пред банята и нежна свалих всяка нейна дреха
-Не няма,не би могла да ми омръзнеш сладка
Впих устни в нейните

Той ме занесе при банята..И свали всяка моя дреха..
-Ще видим
Засмях се..Разкопчах ризата му и след това и панталона
-Няма да се къпеш с дрехите нали.?

-Разбира се,че няма,чаках ти да ги махнеш
Погалих нежната и кожа,а когато тя свали и моите отново я вдигнах и влязохме в банята.Пуснах водата и я притиснах под душа,водата се стичаше по телата ни ,а аз я дарявах с нежни целувки
-Побъркваш

-И ти особено мокър
Ръцете ми се плъзнаха по мускулестото му тяло
-Страхотен си,скъпи
Целунах го нежно и внимателно..

-Водата е моята сила любов
Целуна х жадно устните и докато ръцете ми се спускаха по бедрата и.
С една ръка бавно ги раздалечих и започнах да я галя нежно
-Ти също мила

-Влудяваш ме..
Притиснах го към стената..
-Така...
Хванах ръцете му и го зацелувах жадно...

-Палавница
Засмях се когато тя пое инициативата.Наслаждавах се на тялото и на ласките и ,желаех я отново.
Бърза освободих ръцете си,опрях я в стената като краката и се увиихо около тялото ми и проникнах в нея.Тя простена беше невероятно.Задвижих се бавна за да я даря с наслада
-А така?

-Хмм
Засмях се..Той ме притисна до стената и краката ми се увиха около тялото му..Той проникна нежно в мен
-И така ставам..
Засмях се

Смехът и отекна в банята,това ме подлуди,задвижих се по бърза в нея.
-Красавицата ми
Ръзете ми държе ха стегнатото и дупе,устните му целуваха нейнитекато заглушаваха стенанията й
-Ти си невероятна

Наистина харесвах Стефан..Имах чувството,че не е редно..
-Почакай-спряхме за миг..
-Мисля,че трябва да си вървиш..-Излязох от банята и облякох хавлията си..
-По мислите ми прочете..-погледнах го с настойчив поглед..
-Моля те!

Нещо стана с Хана ,поиска да спра
-Какво има красавице?
Тя излезе и се наметна с хавлия,обух си дънките и застанах одо нея
-Кажи ми какво стана ? Обидих ли те Хана?

-Всичко е наред..наистина..Прегърнах го и го целунах нежно..
-Върви си моля те!Искам да си тръгнеш..Ще ти се обадя обещавам-погледнах го сериозно в очите..
-И не забравяй..Обичам те!-наистина бях сериозно.може би беше малко налудничево,но беше истина..Изптарих го до вратата..Качих се в стаята си и се облякох..Легнах на леглото и се загледах в тавана..
-Глупачка..-ядосах се и си ударих челото..За секунди станах от леглото и ритнах стола толкова силно,че той се счупи..
-Обичам те върви си..Как можах..-облегнах се на стената и седнах на пода..Започнах да плача...