Къщата на Емили

Заглавие: Къщата на Емили Съб Фев 19, 2011 5:54 pm

Къщата на Емили

Къщата на Емили Rancho-lance-armstrong-20

Тъкмо се бях настинала в квартала. Забелязах, че пред къщата ми стои едно момчие.
Отворих врата и се показах през нея.
- Извинете, някой чакате ли?
Попитах аз и се почесох леко по главата.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

На скоро от агенцията в която бях отишла ми се обадиха,че са намерили едно момиче,което може би е сестра ми.
Реших да се отбия до къщата й,но точно когато доближих вратата си помислих , " Ами.. ако тя не знае за чен? Та как ще знае..Родителите ни никога не саме потърсили". Точно когато бях готова да си тръгна едно момиче се показа и ме попита нещо.
- Аз.. да. - усмихнах се леко.
- Ти ли си Емили? - попитх неуверено.

- Да аз съм мога ли да ти помогна с нещо?
Попитах и забелязах, че момичето има малко белече точно на работо.
Такова имах и аз при раждането.
Стана ми любопитно, но не исках да е занимавам с глупости.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- В същност.. да. - казах усмихнато.
- Може да ти прозвучи налудничево.. но казаха че сестра ми живее тук. И се казва Емили. А ти си Емили. - засмях се леко.
Наистина не знаех защо толкова исках да разбера защо са ме оставили? Момичето ме гледаше. Може би бях доста странна в очите й,но това си беше истината.

Идеяда ми прозвуча налудничева. О боже сетих се. Когато бях на 4 майка ми замина за цели 9 месеца в Англия.
После се върна много болна. Дали е възможно да е била бременна?
- Влез- казах и и направих знак с ръка към вратата.
- На колко години си?- беше първият ми въпрос.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- Благодаря.. - казах мило когато ме покани да вляза.
Запътих се към вратата,а щом влязох тя ме попита на колко години съм.
- Аз съм на 20.. Ами ти? - попитах любопитно. Тя беше доста красива,може би.. приличаше на майка си. Или ни.
Погледа ми попадна на някой семеъни снимки. Изглежзаха щастливи там. Усмихнах се..

-Аз съм на 24.
Явно наистина бяхме сестри.
- Къде си се родила?
Попитах и и сипах малко текила. Подадох и я и тя е взе.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- Англия. Там бях оставена в дом за деца без родители. Но се оправих. - вярно имаше страшно много трудности. Никой не бе искал да ме вземе,но накрая избягах.
- Ами ти? Как беше твоя живот? Виждам че си Вампир. - имах една специална гривна,коята светеше в различни светлини и ми показваше кой какъв е.
- Как стана? - попитах и отново отпих от питието.

- Истината, е че се превърнах във вампир съвсем скоро. Преди по-малко от година.
Вече ми беше ясно, че ми е сестра. Отидох при нея и я прегърнах.
- Винаги съм знаела, че родителите ми, нещо крият от мен.
-Много съжалявам, за това, което си преживяла.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

Сгуших се в нея и затворих очи за момент. Не бях свикнала някой да ме прегръща. Винаги съм си отнасяла шамари или друго..
Погледнах я и се усмихнах като малко дете.
- Кака.. - промълвих и се сгуших по-силно. Не беше в мой стил да се размеквам така,но.. това беше изключение.
- Боля ли те когато те превърнаха?

- Определено не беше приятно, но аз го исках.
-След смърта на родителите ни.. ох ти не знаеше.. аз много съжалявам.
Стана ми много гадно, даже исках да се разплача, но сдържах сълзите си.
- Те бяха прекрасни хора и съм сигурна, че никога не са те забравили.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

Усмихнах се леко.
- Може би.. - казах замилено. Винаги съм си мислела че просто съм била ненужна и не занех дали сега трябваше да променя мнението си или..
- Със сигурност са били добри хора,вижда се че ти си добра. - казах усмихнато и отпих отново.
- С какво се занимаваш?

- Ами чесно каза н нищо.. в човешкия си живот родителите ни ме издържаха и никога не съм работила.
- Ами ти?
Седнах на дивана и кръстосах крака. Исках да науча повече за това момиче.
Повече за живота и.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- Ами когато бях малка,постоянно дразнех леличките в домът,постоянно палех разни неща,правех щуротий и може би за това никой не искаше да ме вземе.
- Пребиваха ме всеки ден,казваха ми че съм изчадие и за това наще не ме искали. Сприятелих се с всички момчета от домът и накрая подполихме домът когато всички бяха навън и така избягахме. Известно време живях с тях ,а после станах татуист.. По-късно започнах да правя татута на разни важни клечки и така започнах да се издържам. - разказах и за себе си и също седнах сруща нея.

- Правиш татуси. Това е чудесно.. ти самата имаш ли татус?
Попитах и започнах да оглеждам тялото и, но не забелязах да има татус.
Аз много исках да си направя, но ме беше страх.
Родителите мни бяха мнгопротив татусите, но не исках да го казвам на Риа.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- Имам на кръста. Бял гълъб с кървав плат на които пише " Свобода". Направих го малко след като избягах от домът. - усмихнах се леко.
- Някой път може да ти направя,ако искаш при мен не боли толкова имам си техника. - засмях се.
- Имаме ли други братя или сестри? - полюбопитствах аз. Беше ми интересно да разбера повече за тези хора,а й за сестра си.
Изглеждаха щастливо семейство и може би наистина е нямало да се впиша в обстановката.

- Съгласна съм, винаги съм искала да имам някакъв надпис на крака.
- Не нямаме само ти и аз сме.
-Имаш ли си приятел или нещо такова.
Попитах я.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- Имах си.. - казах унесена в спомени.
- След като избягахме от домът,той се грижеше за мен,както и аз за него,но той се разболя от рак.. Бил наследствен. И почина преди 6 месеца. - погледнах Емили. Обичах да си спомням за Жан.. но почти не говорех за него. Споделих й,защото ми беше сестра.
- По-късно разбрах че има митични същества и започнах да изумавач различни начини за да се пазя от тях. Но честно казано винаг ми се е искало някой просто да ме убие. Е,поне до днес. - казах и се усмихнах леко.

Знам как се чувстваше, аз се чувствах по същият начин след съмрта на нашите.
- Какво ще кажеш да живеем, заедно?
Винаги ми е била самотно вкъщи.
Пък и беше редно да живее в тази къща все пак тя беше наследство на семейството ни от много години.

Брой мнения : 15 Join date : 28.02.2011

- С удоволствие. - казах усмихнато. Къщата беше много красива.
- След малко ще тръгвам,за да си донеса нещата. - казах и станах.
- Беше ми много приятно да си поговорим. - прегъърнах я и реших че е време да си тръгвам,поне за сега. Щях да донеса нещата си и да разгледам градът.
- До скоро,сис. - казах и й пратих въздушна целувка,след това тръгнах.

» Къщата на Ерика
» Къщата в гората
» Къщата на Хана