Залива на плажа

Гост

Невероятна гледка за влюбени или за разходка

Реших да се обадя на Спенсър и двете да се разходим на плажа. Отидох до залива, но нея още я намаше.
Седнах на пясъка и зарових краката си в него. Забелязах една фигура с русолява коса да се приближава. Беше Спенсър.
- Здрасти- провихнах се аз. Тя ме видя и дотича до мен.

С Емили се разбрахме да се видим на плажа. Не бях я виждала от 2 месеца. Тръгнах от вкъщи и след половин час бях там Емили ме чакаше на брега беше заровила краката си в пясъка. Бях на 5 метра от нея когато ми извика името. Дотичах до нея.
-Здрасти.-казах задъхано.-Как си?-седнах на пясъка до нея.

- Както обикновенно. Не сме се виждали от толкова много време..- прегърнах я.
- Нещо ново около теб?- попитах и се загледах към безкрайнотоморе.
Понякога ми се иска да литна някъде надалеч и никой да не ме намери. Изведнъж се сетих за сестра си и ми стана пирятно. Усещах, че някой ме подкрепя.

- Както обикновенно. Не сме се виждали от толкова много време..- каза тя и ме прегърна. И ме попита интерсно случило се около мен.
-Ами всичко си е както преди.-усмихнах се и започнах да рисувам с пръст по пясъка.
-Какво става с теб не ми изглеждаш много добре? - погледнах я.

-Аз ли? -Оттърсих се от мислите си.
- Ами истината е, че срещнах сестра си. По-точно сестрата, която родителите ми са крилиот мен и се чувствам малко странно. Тя е странно.. сещаш се.. като момиче изразнало на уличата.
Не исках да говоря лоши неща за Риа, но нямах на кого друг да споделя мнението си освен на Спенсър.

-Леле откога имаш сестра?! - зачудих се и се помъчих да си спомня за миналото ни. Но не си я спомнях.
Емили беше доста объркана и реших да я развеселя. Станах и изтупах дупето си от пясъка.
-Хайде ставай. - усмихнах се загадъчно и я вдигнах от земята.
-Хайде де стига си се дърпала - започнах да дърпам по силно и накрая тя разбра че неможе да се мери с ината ми и стана.

- Защо ме дърпаш?
Зачудих се аз, но вкрайна сметка се изправих.
- И сега какво ще правим?
Попитах и се заиграх с гривната на ръката си.

Когато стана от пясъка започна да върти гривната на ръката си питайки ме какво ще правим.
-Ами мисля да поплуваме малко защото според мен водата лекува съзнанието на човека...е не съм сигурна. но съм сигурна че ще се разсееш малко.-разсмях се и пак я дръпнах.
В чантичката си бях пребрала един ластик. Извадих го и си вързах косата за да не ми пречи при плуването. Захвърлих чантата, гривните и обувките си на пясъка и започнах пак да дърпам Емили към водата

- Добре де , ето сега идвам.
Отидох до чантата си и си изкарах банските. Спенсър вече ме чакаше във водата. Потопих се съвсем малко, до глезените.
Водата беше доста студена.
- Не ти ли е малко хладно?- попитх Спенсър, но тя изведнъж ме дръпна във водата.

Най-накрая се примири и влезе във водата , но потопи само глезените си. Дали ми е студено ли.
-Не изобщо даже умирам от жега.-тя мислеше че водата е студена , но аз и показах че не е. Хванах ръцете и и я дръпнах рязко в водата. На нея и беше адски студено и едвам не ме удави от бой.
-Ох помооощ.-започнах да крещя и да се смея, тя ме давеше.Изплюх водата която бях нагълтала.-добре де няма да те дърпам вече.-засмях се и влязох по на дълбоко.-Хайде идвай да плуваме към дълбокото.
Аз обичах да щурея независимо че можех да се удавя на дълбокото. Емили ме последва.

- Кога се научи да плуваш?
Ппопитах аз и започнах да махам водораслите от водата около мен.
Аз се бях научила да плувам съвсем малка на около 6 години, но не бях много голям фен на водата.
Да Рия можеше да плува? О не трябва да изчистя тези мисли от главата си..

-Ами не помня...-разсмях се.-мисля че бях 4 или 5 клас не съм сигурна.-Емили започна да маха водораслите от себе си.- Какво те е толкоз гнус бе Ем.-засмях се и започнах да я плискам с вода.
Гмурнах се и изкарах няколко миди от дъното и притичах към пясъка.Бяха много красиви.
-Ще си ги запазя като спомен от това че съм се гмурнала на дълбоко.-засмях се и започнах да се перча че съм се потопила на дълбоко.

- Голям си образ, но мисля, че е време да си ходим.
Започнах да плувам към брега.
- Хей идвай.
Помахах на Спенс да идва с мен на брега.

-Даам.-отново се изперчих.
Емили се запъти към брега. Аз я последвах.
-Беше забавно. Чао.-усмихнах се и и помахах.
Тръгнах към пътя и се запътих към вкъщил

» Заведението до плажа
» Шезлонгите на плажа
» Брега на плажа