Заведението до плажа

Днес бях в добро настроение още от сутринта и реших да да се поразходя. Да срещна някой човек и да закуся.Кой знаеше - можех да срещна и близнаци.
Облякох се набързо и излезнах. Реших да посетя плажа. Постоях малко там докато една красавица мина около мен и... аз я последвах. Когато бях готов се избърсах и си отидох. Тръгнах към заведението.
Там едно друго момиче ме повика при нея на масата. Беше красавица и отдалече изглеждаше, че е като мен - вампир. Реших, че нямам какво друго по-хубаво да правя през деня и седнах при нея.
Представи се и дойде моят ред.
- Аз съм Деймън. Деймън Салваторе. - направих малка пауза. - Какво води красавица като вас тук?

- Тук съм от почти година. Ще се радвам и ти да останеш за дълго тук, защото почти си нямам приятели.
Поръчката му дойде и аз още веднъж се засмях, когато видях объркана физиономия на серитьорката.
Телефонът ми знънна- беше Хана. Тя поиска веднага да се видим.
- Съжалявам, но някой друг път ще се видим. Чао- тръгнах към къщата на Хана.

Видях,че беше Емили и седнахме да си говорим.
-Какво те води на сам?-попитах я и изведнъш се разтреперих незнайно защо.Тя не каза нищо и ме загледа как треперя.Повиха ме тръпка.Не знам защо.Заради Емили?Един глас вътре в мен ми казваше да си тръгна,но някак си аз не го исках.Исках да знам какво става,защо нещо в нея изглежда странно.Дали беше защото е вампир,защото ме е страх,и аз не знаех.След това я погледнах и пак казах:
-Емили как върви при теб?

Дулсе дойде при мен и седна на моята маса.
- Ох недей да ми говориш, защото вески момент ще се разпадна. Защо вие хората сет толкова клехки.. и се разболявате?
Сякаш си задавах сама въпроса.
- Та ъм зле съм, ти как си?

Емили ме попита по някакъв странен начин.
-Аз се чувствам наистина добре.Искаш ли да викна сервитьорката,за да си поръчаш нещо.Аз ще черпя.Днес съм нещо много щазстлива.
Усещах,че нещо я мъчи,но се страхувах да попитам и задавах тъпи въпроси.Помислих си,че я е страх,но просто не бях сигурна.Успокоих се и чаках да ми отговори.

- Поне някои наистина е щастлив. Да извикай я.
Сулсе извика и поръча за себе си кола.
- Аз искан нещо силно.. искам текила.
Сервитьорката ме изглуда странно, а аз просто отместих поглед от нийния и тя си тръгна.
- Защо си толкова щастлива? Да не би да си спечелила от лотарията?

-Ами честно не съм макар,че ми иска-Засмях се някак доволно.
-А ти защо си толкова тъжна?-След като я попитах тя погледна на долу и сякаш щеше да ми каже,но дойде сервитьорката и ни донесе напитките.След това не задавах въпроса отново,но много исках да разбера.Нещо я мъчеше.
-Аз съм толкова щастлива,защото днес ми се случват хубави нещо,като във филмите,но не тези на ужисите с вампири и вещици.-Засмях се,но осетих,че на нея не и забавно.-Ти от колко време живееш тук?

- От както се помня.
В този момент телефона ми звънна. Беше Ерика, чакаше ме в болницата.
- Аз трябва да тръгвам. Една приятелка ме чака в болницата, чао.
Станах и си тръгнах.

След дълго лутане,отидох на плажа и се огледах..бях с дънки,блузка с къс ръкав,маратонки и една чанта,която я бях преметнала през рамо..отидох до заведението и погледнах към продавача
-Един ягодов шейк,моля..
Казах аз и подадох парите,след 3 минутки продавача ми даде голяма пластмасова чаша,пълна с ягодов шейк и сламка..Аз го взех и продължих да се разхождам по плажа..от време на време отпивах от шейка...